Контакти

1 - Произход и история на ромите

Първоначално се смятало, че ромите произхождат от Египет, заради гръцкото им име Aigyptioi, от което произхожда и английското Gypsies. Всъщност, те са група хора, които са напуснали Индия през XIв. от новата ера. Причината за преселението на ромите е неизвестна.

Една от теориите е, че след като напускат Индия, ромите мигрират на запад в земите на Персия (днешен Иран) и на Арабския полуостров. Някои групи продължават още по-на запад до Византия и Кавказ, като достигат Европа не по-късно от средата на XIIIв. В началото на XIVв. достигат до Югоизточна Европа, а в началото на XVв. и до Западна.
Ромите са наричани и с много други имена: Gypsies, Gitanos, Gitans (Египтяни), Zigeuner, Tsiganes и Cingaros.

Ромите са познати на Византия още в средата на XIв., когато започват да се заселват в Константинопол. Присъствието на арменски думи във всички диалекти на европейските роми показва, че ромите са дошли във Византия от Армения. Във всички случаи, към втората половина на XIVв. роми вече живеят в южните части на Балканския полуостров.
Масовото заселване на ромите се случва между XIIIв. и XIVв. в България. Някои от тях се заселват за постоянно, а други водят номадски начин на живот.

От средата на XVIв. се появяват сведения за разселването на групи роми и в други части на Европа.
През XVв., по времето на управлението на католическите монарси, ромите вече странстват на Иберийския полуостров. Някои семейства усядат на места като Андалусия, наричана още Земя на циганите. Историята на испанските роми е история на културен сблъсък между номадска и уседнала общности. Започва период на гонения, през който ромите се преследват като носители на различна култура. Забранява им се да използват своя език и традиционни дрехи, принудени са да уседнат, да изоставят традиционните си занаяти и да служат на господари.

В Португалия първите писмени сведения за ромско присъствие датират от 1521 година. През 1525 на ромите се забранява да влизат в кралство Португалия. Те биват депортирани в Африка и Бразилия и по този начин ромската диаспора се разселва и на други континенти. През останалата част от XVI в. и през първата половина на XVII в. се приемат закони против ромите. Чак през 1822 година се признава правото на гражданство на ромите.

Счита се, че ромите достигат до Британските острови през втората половина на XVв., влизайки в Шотландия през Дания. В някои източници от това време те се споменават като „египетски поклонници“. От 1530 година насетне се приемат много репресивни закони, които забраняват на ромите да влизат в Англия и Уелс и принуждават вече заселилите се там да напуснат страната. Тези закони постепенно се премахват до 1856 година.

В по-новата история XIX век е от голямо значение за европейските роми. През Просвещението започва търсене за легитимна история и идентичност на ромското население. По същото време в средата на XIX век се появява научният расизъм, който довежда до опитите на Хитлер и Третия райх да се унищожат ромите.
През XX век доминират две основни събития – Холокостът и колапсът на комунизма в Източна Европа. През този век се оформят и организирани ромски политически движения, които процъфтяват в края на Първата световна война, главно в Източна Европа.

През януари или февруари 1940 година се случва първото масово изтребление на Холокоста в концентрационния лагер Бухенвалд. 250 ромски деца от Бърно са използвани като опитни зайци за изпробване на Циклон-Б, който по-късно се използва в газовите камери на Аушвиц. В Чехословакия се построяват специални лагери за унищожаване на роми. По време на втората световна война роми се депортират от германските съюзници Италия, Словения, Хърватска и Румъния.
В годините след войната ромското население в Европа е на практика заглушено. Политическата активност е минимална и ромите с неохота споделят публично своята идентичност.

През 50-те и 60-те години нови вълни на миграция започват в Европа. След падането на комунистическите режими в края на 80-те и началото на 90-те работата в чужбина става основен начин на живот за много роми от бившите комунистически държави. Техните основни дестинации са Германия, Италия, Испания, Португалия, Франция, Германия, Белгия, Холандия и Великобритания.

2 - Географско разпространение на ромите.

2.1 - Популация

It is not easy to answer the question “What is the current Roma population?”. On the one hand, the official representatives of many countries want to "downplay" the number of Roma living in their country while on the other hand many Roma activists tend to cite way higher numbers.

Трудно е да се отговори на въпроса: „Колко са ромите в момента?“. От една страна официалните власти в много страни се стремят да „занижат“ броя на ромите, живеещи в страната, а от друга страна ромските активисти проявяват склонност да преувеличават значително.

Ромите в Европа са между 8 и 12 милиона и могат да бъдат открити навсякъде – от Финландия до Гърция и от Ирландия до Русия – но те нямат своя собствена страна. Най-голям брой роми живеят в Централна Източна Европа – Румъния, Словакия, България, Унгария и бивша Югославия.

Според данните, публикувани от Съвета на Европа през 2007, общият брой на ромите е 9,855,382 души.
Представяне на тези данни може да бъде видяно в следната графика:

  • Във Великбритания ромите се самоопределят като ‘Romanichals’ или „уелски и английски цигани”. Другите две странстващи популации са Ирландските и Шотландските пътуващи.
  • В Испания Андалусия винаги се е считала за „ромска страна“, където и до днес живеят повече от половината роми в страната.
  • В Португалия повечето от ромите живеят в райони с по-висока гъстота на населението, като например Лисабон. Ромски поселения са съсредоточени главно в гъстонаселените райони по крайбрежието и около границите.
  • В България не съществува град, в който да няма поне няколко представители на ромски семейства. В момента всички роми в страната са уседнали.
  • В Румъния ромите са едно от най-големите малцинства (официално около 2.5% от населението). Има много причини, поради които много роми не декларират своя етнически произход при преброявания: много от тях нямат документи за самоличност или акт за раждане; също така се страхуват от дискриминация или от етническа асимилация.
  • В Унгария голямо ромско малцинство живее в Будапеща.
  • В други европейски държави като Франция, Италия, бившите югославски републики, скандинавските страни и др. също има ромско население, но то е много по-малобройно.

2 - Географско разпространение на ромите.

2.2 - Групи роми

Ромите се делят на различни групи помежду си въз основа на териториални, културни и езикови разлики.
Някои институции определят пет основни групи, разделени по географски принцип: 

  • Калдараши (най-многобройните популации по света, традиционно изработващи медни съдове, от Балканите, много от които мигрират в Централна Европа и Северна Америка),
  • Хитаноси (наричани още Калѐ, главно на Иберийския полуостров, Северна Африка и Южна Франция)
  • Мануши (познати и като Синти, най-вече в Елзас и други райони на Франция и Германия)
  • Романичели (основно в Обединеното Кралство и Северна Америка).
  • Ерлидес (познати също като Ерлии) (уседналото ромско население на Югоизточна Европа и Турция).

Според друга теория съществуват четири главни групи роми, разделени според диалектите, които говорят:

  • Балкански роми, със заемки от турски език ((Арлии, Ерлии, Ерлидес, Сепетчии, Бургуджии, Калайджии, Дръндари);
  • Влашки роми, мигрирали до земите на днешна Румъния, използващи много румънски думи в своите диалекти (Серви, Влахоря, Ришари, Калайджии, Власи, Джамбази, Лахоря, Гурбети, Чергари, Аурари /Златари/, Мачвая, Патринари, Ловари, Държари, Мачхари, Калдераши, Рудари, Беаши, Урсари /Мечкари/, Лингурари и Гурвари /Воловари/).
  • Карпатски роми в Чехия и Словакия, Унгария, и Австрия с много славянски заемки в речника (Чешки, Моравски, Унгарски, Западен и Източен Словашки и Бергурландски роми)
  • Северни роми с голямо немско влияние (Абруцези, Калабрези, Кале, Каале, Лотфитка, Мануши, Волшененге, Полска, Синти и Халадитка рома).

3 - Социална организация.

на социална организация за ромите е семейството. Семейството може да бъде многобройно и включва няколко поколения. Семейството е центърът на ромския живот.
Социалната организация на всички ромски общности се основава върху схващането за патриархалното семейство. Всичко се върти около него. Мъжът е глава на семейството, осигурявайки храна и защитавайки семейната чест. Това му дава правото на неоспорима власт при вземането на важни решения. Жената, отгледана по консервативен начин, има за задача да осигури продължаването на традициите в групата. Жената се грижи за домакинството и децата. По-възрастните, особено бабите и дядовците, са най-почитани. Те са най-опитни и следователно могат да бъдат питани за съвет. Те са мъдреците на семейството.

Брачните съюзи са важен елемент в социалната организация и се различават значително в различните ромски общности.

Второто ниво е родът, или разширеното семейство. Всички роднини носят името на прародител и предводител на рода от миналото. Например

Третото ниво на организация е „етническата подгрупа“, като например (Калдераши, Ловари, Синти, Чурари, Мачвая, Аурари (Златари) и други. Групите са исторически дадености, които са обединени от обща история, както и от общи традиции и език, а понякога и от общ начин на препитание. Принадлежността към дадена група често пъти се смята за по-важна от принадлежността към ромите като цяло.

Последното ниво е това на етническата принадлежност; схващането за роми и Gadže – нероми.
Странстването трябва да се разглежда повече като реална или потенциална мобилност, отколкото като номадство. Странстването позволява функционирането на социалната организация, гарантира адаптивност и гъвкавост, а също така позволява и упражняването на различни професии – следователно изпълнява и икономическа функция. Това е очевидно при някои професии: улични търговци, които следват графика на фестивали и панаири, коневъди на панаири за животни, селскостопански работници в сезона за бране на плодове, грозде, маслини и т.н.

Великобритания е може би единствената страна, в която традиционните ромски общности поддържат странстващ начин на живот, като живеят в каравани в определени за това места. Много семейства живеят на едно и също място за голям период от време. Това позволява посещение на училище и поддържането на мрежа от клиенти и търговски контакти. Семействата обикновено пътуват през летните месеци по панаири и семейни събирания. Разширеното семейство е едновременно домашна и производствена единица.

4 - Обичаи и традиции.

Традициите се предават от поколение на поколение. Ромските традиции се обединяват в Романимос (в диалекта на калдарашите) или Романипен (в диалекта на ерлиите) – това е ромската идентичност. За ромите основната „единица“ се състои от семейството и рода. Традициите покриват всички аспекти от живота.

Важен момент в живота на ромите е раждането на дете.

В Португалия раждането на дете означава признаване на мъжа от общността. С раждането на първия син мъжът заема по-висока позиция и се счита за глава на собствено семейство с автономна власт. Раждането променя и статуса на жената, която придобива влияние и власт и вече не е толкова стриктно под контрола на своята свекърва.

Сред българските ромски общности след раждането детето се измива със солена вода, в която се поставят монети и плодни цветчета (ако раждането е през пролетта) за здраве. Родители, роднини и приятели се събират около масата с ритуални сладкиши, ядат мед, халва и сирене. Не се сервира алкохол. Новороденото се дарява с пари и дрехи.

В България съществува и традицията на първото подстригване. То се извършва на двора от професионален бръснар, в компанията на музика, шеги, благословии и празнична вечеря.

Първата важна стъпка в живота на новороденото е кръщенето, даването на име на детето. Всички членове на семейството и много представители на рода се събират по този повод. Изборът на кръстник и кръстница е много важен, тъй като те се смятат за вторите родители на детето, които ще му помогнат да преодолее трудностите в живота. Обикновено това са важни членове на разширеното семейство. Кръщенето се случва в църква – католическа, православна или протестантска – а след това всички празнуват на специално празненство с богата трапеза, напитки и веселие.

Ромите мюсюлмани на Балканите, разбира се, не практикуват кръщене като християните. Разпространена е традицията на “syunet” или обрязване на момчетата, когато са на възраст около седем години. Обикновено се извършва от заможен мюсюлманин наречен „сюнетчия“. Децата се развеждат на украсен кон, върху който се поставя пъстро одеяло наречено “Asha”. Празненството е придружено от състезания с коне, борба и други популярни състезателни игри.

Друго важно събитие в живота на ромите е сватбата. В миналото сред ромите бракосъчетанието традиционно се е извършвало в ранна възраст – от 15 до 17 години при момчетата, а при момичетата – между 14 и 16 години. Браковете се извършват само в общността и рядко се регистрират официално.

Снахи за нечий син се търсят от уста на уста, като ромите си споделят, ако знаят за подходящи момичета във възрастта за омъжване. Майката и бащата на бъдещия младоженец понякога посещават родителите на момичето. Родителите на момчето гледат дали бъдещата снаха е красива, заможна и от добро семейство. Ако родителите (както и децата) се харесат, започва церемонията по годежа. В някои групи се плащат пари (понякога големи суми), за да се купи булката. Традицията по „купуване“ на булката все още се практикува в много ромски общности и най-вече при калдарашите.

Изборът и крайното решение принадлежат на родителите. Сред калдарашите понякога се сключва ранно споразумение за годеж, докато децата са все още много малки. Във всички случаи, ако сватбата не се състои, родителите на момчето или на момичето трябва да платят „глоба“.

Друга добре запазена традиция, която се изпълнява в деня преди сватбата, е къносването на булката. Най-добре този обичай е запазен в ромските мюсюлмански общности. Ритуалът започва в полунощ. Пръстите и дланите на ръцете и пръстите на краката на булката се изрисуват с къна. Ритуалът се придружава от даряване на пари върху бяла кърпа, която след това се увива около ръцете и краката на булката. Бялата кърпа се стяга с червен конец и двете заедно символизират целомъдрието на младата булка. Къносването се извършва от възрастна и влиятелна жена, която има само един брак и никога не е изневерявала на съпруга си. Тя и всички останали роднини благославят младата двойка.

В сватбения ден присъстват роднини от същото населено място, а някои пристигат от далечни села и градове. Те се посрещат с изобилие от храна и напитки, предоставени от родителите на младоженците. От този момент нататък родителите вече се смятат за роднини.

По време на сватбата всички гости даряват младоженците, понякога дори с пари, а те връщат жеста, като подаряват малки подаръци. Традиционно всички гости чакат за кървавото петно, което потвърждава, че момичето е девствено. Ако се окаже, че булката не е девствена, понякога бракът се разваля и тя бива връщана на родителите си, които от своя страна трябва да върнат откупа, който е платен за нея.

Друга традиции, които все още се практикуват сред ромите, са отвличането на булката или бягството на младата двойка, когато родителите не са съгласни със сключването на брак. След няколко дни младата двойка се завръща и тогава започва празнуване на сватбата.

След сватбата жената носи забрадка на главата си. Тя не може да показва косата си на друг, освен на своя съпруг. Тази традиция постепенно отмира в големите градове.

Булката традиционно отива да живее при родителите на своя съпруг. При испанските роми двойката се смята за официално свързана, след като се роди първото им дете – тогава те се смятат вече за зрели мъж и жена.

Ако бракът се окаже неуспешен, може да се извърши развод. Той може да се състои по взаимно съгласие или да бъде отсъден от съда Kris. След като веднъж се разведат и мъжът и жената са свободни да сключат брак отново.

Ромските общности имат и специфични обичаи, свързани със смъртта и погребението. Някои от най-разпространените традиции при смърт и погребение се срещат сред калдарашите, изповядващи християнство. Когато някой от семейството почине, някой от близките му купува ковчег и полага мъртвия в него, облечен в най-хубавите му дрехи. Понякога предмети, обичани от покойника, също се поставят в ковчега. Три дни и нощи ковчегът с покойника остава в дома му и цялото семейство бди над него. На четвъртия ден мъртвият се занася до гробището, винаги с краката напред и се погребва в богато украсена гробница.

При ромите мюсюлмани съществува традиция при погребението да се дават малки суми пари на опечалените роднини (iskati).

В миналото караваната и всички вещи на покойника са били изгаряни и тази традиция все още се спазва при някои номадски общности в Северна Европа. В Испания в миналото продавали конете или животните на починалия и изгаряли каруцата му, а днес все още има семейства, които изгарят всички дрехи на покойника. Това са актове на пречистване с източни корени. Днес испанските роми обикновено се погребват в гробището като всички останали. Винаги се извършва бдение в дома на починалия, но все по-често се използват услугите на погребални агенции. Докато трае траура, се носят черни дрехи.

Друга важна част от ромските традиции се посвещава на правилата за чистота и нечистота. Например от момента на първата менструация до менопаузата жената се смята за потенциално нечиста и може да замърси и мъжа. На мъжа не се позволява да докосва полата на жената, а на жената не се позволява да сяда до занаятчийските инструменти. Ако това се случи, то цялата продукция се замърсява и трябва да бъде изхвърлена или счупена. Когато един ром се смята за ритуално нечист, той няма право да се храни заедно с други роми. Изключение правят само най-близките. Това продължава, докато нечистотата бъде премахната. Има и други неща, които се смятат за ритуално нечисти. Например следните: ядене и пиене от съдове, поставени на земята. Пране на мъжки и женски дрехи заедно. Пране на дрехи за горната част на тялото заедно с такива за долната част. Тези традиции все още се спазват сред много различни групи роми – най-вече сред калдераши, ловари, синти и странстващи в Англия.

Най-високата юридическа инстанция в социалната структура на ромите се нарича „Романо крис”. „Ромският съд“ е на практика арбитражен съд, има препоръчителни функции и е въпрос на чест и достойнство изпълнението на отсъдените мерки. Членовете на съда се избират сред най-уважаваните, честните и интелигентните роми в общността. Най-строгото наказание, което може да посочи съда, е изключване от общността за определен период от време или завинаги. Това е много строга присъда, тъй като ромите не могат да съществуват нормално извън социалната структура на общността. Това наказание е по-строго от смъртното. Крис никога не издава смъртно наказание. Съдът няма право да отнеме живота на един ром. Съдът може да отсъжда и парични наказания (понякога много високи), които да се платят от виновната страна.

Тази традиция все още съществува, дори и в страни от Западна Европа, където ромите все още продължават да решават по този начин вътрешнообщностните си конфликти. „Романо крис” е валиден само за ромите номади, но не и за уседналите роми.

5 - Ромската култура и нейното влияние върху локалната култура.

5.1 - Ромска духовна култура

Ромската култура е разнообразна, но съществуват няколко общи черти за всички роми: лоялността към семейството, вярата в Del (Господ) and Beng (дявол); вяра в съдбата и т.н. Ромската култура има два основни аспекта – духовен и материален.

Ромите обикновено приемат доминантната религия на страната в която живеят, но запазват някои елементи от своите първоначални култ и религия.

Официално голяма част от ромите на Балканите и Крим са мюсюлмани. Всички други роми са християни: католици, православни и протестанти. Все по-голям брой роми се присъединяват към протестантските движения. Евангелистката ромска църква съществува днес в почти всяка държава, където ромите са уседнали. Движението е особено силно във Франция и Испания. Някои се присъединяват към Петдесятната църква и други църкви като Баптистите, Адвентистите от седмия ден и Свидетелите на Йехова.

Освен принадлежността им към дадена религия, вярванията на ромите са до голяма степен дуалистични: от една страна е Дел или Девел (Господ), източник на всички блага, светлината и защитник на хората; от другата страна е Бенг – дяволът, източник на всичко зло, тъмнината и изкушенията.

  • Устната фолклорна традиция – приказки, песни, легенди, пословици и поговорки, гатанки, поезия и др. Всички те остават незаписани до последните години. Ромският фолклор е определено най-голямото духовно наследство. Ромската музикална традиция е силно застъпена в Централна и Източна Европа, в държави като Унгария, Румъния, България и републиките на бивша Югославия. Част от ромската музика се основава на фолклорната музика на държавите, през които ромите пътуват или в които усядат. От друга страна ромският музикален фолклор оказва силно влияние върху местната музика. В България например ромските песни и танци са смесица от ромската и балканската фолклорни традиции. В Западна Европа испанското фламенко е до голяма степен музиката (и танцът, а дори и културата) на ромите от Андалусия.
  • Народната медицина, разпространена основно в България и други балкански страни и Румъния, е резултат от недоверието в традиционната медицина и липсата на средства за специализирано лечение. Много ромски семейства са запазили уменията си да лекуват с билки и специално приготвени натурални мехлеми и еликсири, предавайки знанието от поколение на поколение.
  • Общоприетите ромски ценности са също неизменна част от ромската култура. Те се обединяват основно около индивидуалната и колективната свобода, семейството, децата, радостта и традициите.

5 - Ромската култура и нейното влияние върху локалната култура.

5.2 - Ромска материална култура

Ромската материална култура е резултат от типичните занаяти на ромите и техните продукти.
Традиционните занаяти са неразделна част от ромските групи и представляват една от най-важните предпоставки за групова идентичност. Всички занаяти, с изключение на предсказанията, се практикуват от мъжете. Жените се включват понякога като помагат на своите съпрузи, братя или бащи в работата.

Най-важните традиционни занаяти са: металообработката, коневъдството, музиката и дърводелството. Днес можем да видим роми, практикуващи всички видове занаяти: адвокати, лекари, учители, както и механици, фермери и други.

  • 1. Металообработка
    a) Ковачество. Професията на ковача е една от най-древните сред ромите. На Балканите и в Карпатите това е било основно занимание на ромите в миналото. Ковачеството включва производството на земеделски сечива, домашни потреби, различни стоманени изделия за строителството. Най-добрите ковачи днес произвеждат предмети от ковано желязо, като например орнаментална желязна дантела, различни декоративни парапети и решетки, порти и други.
    б) Калайджийство. Друга професия, свързана с обработката на метал, е производството на казани и различни съдове от мед. Този занаят все още се практикува най-вече на Балканите, в Румъния и Унгария. Асоциира се преди главно с калдарашите, чието име идва от румънски - căldărar/căldăraş, казанджии.
    в) Обработка на злато и сребро. Сред ромите – най-вече в Румъния – се срещат и бижутери. Те най-често се сдобиват с благородните метали за обработка от стари монети и бижута, които купуват от местното население.
  • 2. Дърводелство
    Друг занаят - обработката на дърво – ромите носят със себе си още от Индия. В България кошничарството и дърводелството все още се практикуват като традиционни занаяти. Използват се материали като лешник, бук и ракита.    
  • 3. Музика
    Музиката е един от най-популярните занаяти сред ромите. Това е традиционно занимание за поколения от ромски семейства и се предава от баща на син и обикновено се практикува в група или оркестър. Музика се изпълнява по различни поводи като сватби, празненства, панаири и не се изисква познаване на нотните знаци. Най-често използваните инструменти са: цигулка, флейта, цимбал, акордеон, бас, китара, гайда, цафара, тамбура изработена от върба, трепетлика или камъш, както и кларнет.
    Циганската музика съдържа голяма доза импровизация. Тя е спонтанна, богата на ритми, има разнообразни мелодични аспекти и комбинира използването на темпо със смяна на ритъма.
    Ромската музика присъства силно в културите от Източна Европа и стилът и изпълненията на ромските музиканти са вдъхновили европейски класически композитори като Ференц Лист и Йоханес Брамс. Влиянието на ромската музика може да бъде открито и в стилове като болеро, джаз, инструментално и вокално фламенко в Европа.
  • 4. Други занаяти
    - Странстващи занимания
    Във Великобритания, може би последната страна, в която традиционните ромски общности поддържат основно странстващ начин на живот, почти всички роми са самонаети и притежават набор от различни умения. Те продават различни стоки (завивки, чаршафи, килими и домашни потреби); занимават се с търговия на използвани стоки (автомобили, каравани, дрехи, мебели); развъждане на коне и породисти кучета; почистване и извозване на ненужни предмети и отпадъци, най-вече метал за скрап, външно строителство и градинарство, както и специализирани ромски занаяти: ръчно направени дрехи, дървени кошници, ръчно изработени цветя, амулети за щастие, дантели, точене на ножове и предсказания.

    - Сезонна земеделска работа
    Практикува се като полуномадски начин на живот от роми, които пътуват през страната и предлагат своите услуги като сезонни работници в земеделието.

    - „Куфарна“ търговия
    В България „куфарната“ търговия започва като вид малък бизнес за доставка на евтини дрехи и малки и оскъдни индустриални стоки от съседните държави. В началото дейността се извършвала на импровизирани щандове в градовете, но днес търговците имат свои собствени магазини.
    В Испания и Португалия традиционното занимание на ромите е малкия бизнес, който мобилизира цялото семейство, като например продажба на дрехи, обувки, килими и други по панаири и пазари.

    - Предсказания
    От незапомнени времена ромите са известни с практикуването на предсказване. Те използват много методи като кристални топки, карти Таро (дори се твърди, че ромите са създали този тип карти) и гледане на ръка. Жените гадателки твърдят, че способностите им идват от свръхестествена земя. Те нямат право да предсказват бъдещето на други роми. В своята общност те използват други начини за предсказване на бъдещето и лечение. Ромите често носят амулети и талисмани за щастие, за да се предпазват от беди, лоши духове и болести. Също така се използват билки за лекуване на болести, много от които притежават фармацевтични свойства, признати и от традиционната медицина.

    - Работа в чужбина
    След падането на комунистическите режими работата в чужбина се превръща в начин на препитание за много роми от Източна Европа. Предпочитани дестинации са Гърция, Италия, Испания, Португалия, Франция, Германия, Белгия, Холандия и Англия. Обикновено мъжете заминават първи, а след тях и жените и децата. Предпочитат работа в строителството, земеделието, търговията и услугите. Голямата част от тях предпочитат да инвестират спечеленото в родината си, за да построят семейна къща, да купят земя, животни, коли и да започнат собствен бизнес.

5 - Ромската култура и нейното влияние върху локалната култура.

5.3 - Личности

Тук ще намерите списък с някои от най-известните роми професионалисти в различни области:

  • Румъния :
    - Антон Пан (Antonie Pantoleon Petroveanu) – поет, композитор на религиозна музика. Той композира музиката на химна на Румъния.           
    - Фаника Лука (Iordache Luca Ştefan) изпълнител на пан флейта, смятан за един от най-добрите музиканти на този инструмент за всички времена.
  • Португалия :
    - Кваресема  – известен футболист.
  • Испания               
    - Хуан де Диос Рамирес Хередиа – първият ром, член на парламента на Испания и първият представител на ромите в Европейския Парламент.
    - Хосе Хередиа Мая – професор по испанска литература в Университета на Гранада; най-изявеният ромски поет на испански за всички времена.
  • България
    - Д-р Атанас Димитров  - философ, преподавател и преводач.
    - Иван Кирилов – магистрат и писател.
    - Професор Александър Чирков - кардиохирург.
    - Руси Забунов – създател на първата ромска организация в България.
  • Унгария
    - Януш Балаш – артист, познат със своята поезия и наивистично изкуство.
  • Германия
    - Филомена Франц – тя е първия член на синти, отличена с „Федерален кръст за заслуги“ – най-високото отличие в Германия.
В момента съществуват и множество институции и организации, които работят за развитието на ромските общности в европейките държави.

6 - Упражнения.

6.1 - Въпроси

  • 1) Кога ромите са пристигнали в Западна Европа?
  • 2) Коя държава забранява на ромите да влизат в нея и ги депортира в Бразилия и Африка през 16. и 17. век?
  • 3) Кога и как ромите са пристигнали на Британските острови? Как ги наричат там?
  • 4) В кой исторически период хората започват да се интересуват от ромите?
  • 5) Колко голямо е днес ромското население?
  • 6) В кои две страни ромите като население са най-много през 2007 година според Съвета на Европа?
  • 7) Кои са основните причини, поради която ромите не искат да говоря за своя произход? 
  • 8) Колко са ромските групи, като се вземе предвид тяхното географско разпространение? А разделенията, базирани на техните диалекти?
  • 9) В коя европейска държава ромите най-много странстват?
  • 10) От какво се състои обичаят „къносване на булката”?
  • 11) Какво представлява обичаят „открадване на булката от момчето”?
  • 12)  Какво е „Крис”? Опиши главните характеристики!
  • 13) Какво означават за ромите думите “Del” и “Beng”?
  • 14) В днешни дни ромите работят всякакъв вид работа, но кои са техните най-важни традиционни занаяти?
  • 15) Обясни със свои думи какво означава „куфарна търговия”?
  • 16) Избери три личности от сферата на ромската култура и обясни причините за избора си!

6 - Упражнения.

6.2 - Прочети следващите изречения и реши кое е вярно (В) и кое е невярно(Н)!

  • 1) Ромите първоначално са дошли от Египет.
  • 2) През 14. век е имало масови заселвания на роми в България.
  • 3) Циганите са били добре посрещнати в Андалусия.
  • 4) През 20. век ромската политическа активност се увеличава.
  • 5) След Втората световна война ромската общност в Европа практически е била накарана да замълчи.
  • 6) По-голяма част от ромите живеят в Южна Европа.
  • 7) Повече от половината испански цигани живеят в Андалусия.
  • 8) В Португалия мнозинството от ромите живеят в Лисабон.
  • 9) Процентът на ромското население в Румъния е 25%, най-високият в Европа.
  • 10) Кръстникът и кръстницата се считат за членове на семейството.
  • 11) При ромите женитбата традиционно се случва в ранна възраст, винаги преди навършването на 14 години.
  • 12) След сватбата булката трябва да си сложи забрадка на главата и не трябва да показва косата си на никой друг, освен на съпруга си.
  • 13) Разводът не е приемлив за ромите.
  • 14) Калдарашите, които са християни, остават в дома на починалия три дни и три нощи. 
  • 15) Най-тежкото наказание, което може да наложи ромският съд, е изгонване от общността.
  • 16) Испанското фламенко до голяма степен е музиката на ромите от Андалусия.
  • 17) Ромската музика е важна част от източноевропейските култури.
  • 18) Изкуството на предсказването на бъдещето се практикува от мъже и жени.
  • 19) От бившите комунистически страни емигрират предимно жени ромки.

6 - Упражнения.

6.3 - Прочетете изреченията и посочете верния отговор!

  • 1. Първото масово убийство по време на Холокоста се е състояло в:
    a) в Бухенвалд с 250 ромски деца от Бърно;
    b) в Аушвиц-Биркенау с 2 500 цигани от България;
    c) в Бухенвалд с 250 деца от България.
  • 2. В българските ромски общности след раждането на детето се извършват следните ритуали:
    a) хвърлят се листенца от цветя и косата му се отрязва при пълнолуние;
    b) къпе се с вода, в която има цветни листенца и се пие алкохол за здравето му;
    c) измива се със солена вода и косата му се реже от бръснар.
  • 3. Какво е „сюнет”?
    a) Прави се, когато детето е на 7 години и поема отговорност;
    b) Това е обрязване на малки момчета, когато са около 7-годишни;
    c) Това е ромски празник, придружен от конни надбягвания и борби.
  • 4. Традиционно при власите и най-вече при калдарашите сватбата се свързва с:
    a) Омъжване на момичето в семейство от друга група;
    b) Купуване на булката за голяма сума пари;
    c) Отбелязване на инициалите на младоженеца (да бъде) на кожата на булката и обратното – инициалите на булката на кожата на младоженеца още когато са били малки деца като знак за годеж.
  • 5. В Испания, когато един циганин умре, неговите / нейните дрехи:
    а) Се изгарят като акт на пречистване;
    b) Се раздават на други членове на общността;
    c) Се изхвърлят.
  • 6. Ромската музика е повлияла силно на:
    a. Класически европейски композитори като Ференц Лист и Йоханес Брамс;
    b. Традиционната африканска музика;
    c. Музика, изпълнявана от музиканти-комедианти.

6 - Упражнения.

6.4 - няколко

  • 1) Запиши по свой избор в две колони положителните и отрицателните страни на семейната организация при ромите.
  • 2) Направи списък с 10 ромски традиции и обичаи.
  • 3) Напиши кратка история (100 думи) за ромските традиции и обичаи. Можеш да използваш ромски думи, за да бъда историята по-автентична.  
  • 4) Прегледай отново думите от ромския език, които се използват днес. Запиши в една колона онези, които вече знаеш, а в другата тези, които сега си научил.
  • 5) Посочи страните в Европейския съюз, в които ромите предпочитат да работят като емигранти. Използвай картата
< 12.12.2345.15.25.36.16.26.36.4 >
 
Този проект е финансиран с подкрепата на Европейската комисия. Тази публикация отразява само личните виждания на нейния автор и от Комисията не може да бъде търсена отговорност за използването на съдържащата се в нея информация.
© 2011, Romaninet. All rights reserved
Privacy policy