Контакти

Ромски език

1.1 - КОРЕНИ

Ромският е единственият индоевропейски език, говорен изключително в Европа от Средновековието. Той е част от езиците на индийската диаспора, говорени от номадските общности с индийски произход извън Индия. Наименованието Ром, с което се самоназовават говорещите ромски език, се свързва с имената на други номадски (странстващи) общности, които говорят индийски езици или използват думи с индийски произход: Ломите от Кавказ и Анадола поставят индийски думи в арменския, който говорят. Домите от Близкия изток, поначало ковачи и артисти, говорят домари, един от най-консервативните модерни индоевропейски езици. В долината Хунза в северен Пакистан живеят думи, които са също ковачи и музиканти, и говорят централноиндийски (а не локален) език. Опирайки се на систематизацията на звуковите промени, открити в тези езици, знаем с голяма доза сигурност, че всички тези имена са деривати на индийския термин Дом.

Ромски език

1.2 - ПРОТО-РОМСКИ

Предполага се, че прото-ромският произхожда не от северозападна Индия, както понякога се твърди в популярната литература (и както всъщност предполагат някои автори от XIX век), а от централна Индия (виж Търнър, 1926). Някои ранни промени в езика са ограничени само в границите на езиците на преселниците от централна Индия, като например šun- „чувам“ от староиндийски (санскрит) śr̥n-, jakh „око“ от староиндийски akṣi-, или фонологичната форма на номинативната наставка –ipen (като в sastipen „здраве“), от староиндийски –itvana. Тази комбинация от характеристики се развива по време на прехода от стар към среден индийски, около 500 г.пр.н.е. и доказва, че прото-ромският започва своята история като език от централна Индия.

Някои характеристики на староиндийския са запазени в ромския, въпреки че самите те са се променили в групата на централните индийски езици. Например ромският запазва съгласните комбинации tr и št в думи като patrin „лист“ (от староиндийски patra- ) и mišto „добър“ (от староиндийски mr̥ṣṭaḥ). В централните индийски езици те са опростени по време на прехода към среден индийски, променяйки се съответно към patta и miṭṭha.

Следователно е твърде вероятно говорещите прото-ромски да са напуснали района на централана Индия някъде през първата половина на първото хилядолетие пр.н.е., преди тези части на езика да бъдат опростени, и мигрират на северозапад в райони, които остават незасегнати от промените. Това редположение също е направено първо от Търнър през 1926г. Въпреки това прото-ромският продължава да се влияе от промени, които засягат множеството от индийските езици на субконтинента, довели до Нов индийски период. Тези промени включват опростяването на други звукови комбинации като rp и pt, като например в sap “змия”, през средния индийски период sappa, от старoиндийски sapra, или tato „горещ“, през средния индийски период tatta, от староиндийски tapta. Измененията включват и граматически промени, като отпадането на сложните окончания в именителен падеж от старо- и средноиндийски и тяхното редуциране до противопоставяне на деятелен и страдателен залог. Ясно е, че прото-ромският продължава да бъде част от средата на субконтиненталния индийски език по време на прехода към ранен новоиндийски, който се случва по време на Средновековието, предполагаемо около IX в.

Съществуват няколко структурни характеристики, които ромският споделя конкретно с езиците от северозападния регион, така наречените „дардски“ езици на Индия (като например кашмирски). Тези характеристики включват преди всичко запазването на съгласните обединения като tr и št, споменати по-горе. Други общи консервативни елементи включват запазването на съгласните окончания като -s и –n в страдателен залог и запазването на -n- в думи като dand „зъб“ (от староиндийски danta, за разлика от dẫt в Хинди). Освен консервативните елементи, ромският споделя и важна иновация с дардските езици – появата на ново спрежение за минало време, базирано на добавянето на енклитични местоимения към причастията. В ромския формите за минало време kerdjom „аз направих“, kerdjas „той/тя направи“ и т.н. произлизат от комбинации като *kerdo-jo-me „направено-от-мен“, *kerdo-jo-se „направено-от-него/нея“. Това развитие ни предоставя още едно доказателство, че ромският е говорен в най-външните северозападни територии от индийския субконтинент през Средновековието.

Ромски език

1.3 - РАНЕН РОМСКИ

Ромският език се променя коренно в резултат на контакта с византийския гръцки. Това оправдава разграничаването на по-късен период, който наричаме ранен ромски. Въпреки че не съществуват исторически документи, днес знаем повече за ранния ромски, отколкото за проторомския, тъй като много форми от ранния ромски са запазени в днешните ромски диалекти. Например в днешните ромски диалекти съществуват множество форми за „ден“: dives, dies, di, zis, zies, diveh, dive, djes, gjes, džive, džes и др. Най-старата фрома е dives, която е най-близката до индийската divasa. Можем да направим заключение, че в ранния ромски съществува формата dives, която е унаследена в диалектите, след което преминава през различни промени в структурата си в различните индивидуални форми на езика.

Приемаме, че ранният ромски е говорен във Византийската империя с основен център в Мала Азия, но простираща се между Анадола и Балканския полуостров приблизително от средата на X в. насам. Огромното гръцко влияние върху ромския в този период показва не само широко разпространения билингвизъм сред ромите поради техния малцинствен статус, но говори и за дълъг период на интензивен контакт между различните популации, използващи гръцки език. Съществуват и други влияния. Има множество заемки от ирански (някои от тях се приписват на един или няколко ирански езици, включително персийски и кюрдски), включително думи като diz „крепост, град“ (от персийски – diz), zor „здравина“ (zor в персийски и кюрдски), както и baxt „късмет“ (baxt в персийски и кюрдски).

Друг важен контактен език е арменският, който прибавя към ромския думи като bov “пещ“, kotor “парче“ и grast “кон”. Често се приема, че контактът с иранския и арменския се осъществява преди контакта с гръцкия – основно поради географското разположение на тези езици в наше време. Възможно е обаче влиянията на гръцкия, иранския и арменския език да са от един и същи период; източен Анадол, където са се говорили и ирански, и арменски, и който е част от Византийската империя.

Гръцкото влияние върху ромския включва множество лексикални единици, като наприемер drom „път“, lulundi „цвете“, fóros „град“, kókalo „кокал“, zumí „сапун“, skamín „стол“ и много други, включително и числата eftá „седем“, oxtó „осем“, enjá „девет“. Съществуват и морфологични заемки от гръцки, като маркерът за редни числа (pandž-to „пети“), номинативното окончание (prezident-os „президент“, slug-as „слуга“, čač-imos „истина“), и окончания за идентификация към глаголите (mog-in-ava „аз мога“, intr-iz-ava „аз влизам“). Гръцкият оказва огромно влияние и върху синтактичната типология на ромския. Детайли като предпоставения определителен член (o čhavo „момчето“), обектно глаголния словоред (xav manřo „аз ям хляб“), следпоставените подчинени изречения (o manuš kaj giljavel „човекът който пее“), и връзката между основния и допълнителния глагол в съставното глаголно сказуемо – džanav kaj del biršind „знам че вали“ but džanav te ginavav „Знам да чета (буквално знам че чета)“ – всички те могат да бъдат отнесени към влиянието на гръцкия език.

Ромски език

1.4 - ДИАЛЕКТОЛОГИЯ

Съществува тенденция в ромската лингвистика за идентифициране, поне първоначално, на диалектните групи на балкански диалекти, влашки диалекти, централни диалекти, северозападни диалекти, британски диалекти и иберийски диалекти.

Не съществува „лесен“ начин за класифициране на диалектите. Първо трябва да се избере критерий, върху който да се основе класификацията. Понякога това става само по географски принцип, понякога само по структурни характеристики – лексика, фонология, морфология – на диалектите. Във втория случай е нужно да се изберат тези характеристики, които се отнасят общо към езика и могат да бъдат използвани като база за сравнение, за да се сравняват различните диалекти и да се определят връзките помежду им. Учените често имат разногласия на кои характеристики трябва да се даде предимство за основа на класификацията. В резултат не е необичайно да се открият различни модели за класификация. Има и обективни трудности: някои диалекти споделят „типични“ характеристики с два други много различни диалекта. Подобни преходни диалекти са част от всеки лингвистичен пейзаж. Следователно е почти невъзможно да определим чисти разграничения между диалектните групи или „клонове“. Няколко фактора са отговорни за диалектните различия в ромския:

  • миграцията на ромскоговорящи популации в Европа в различни периоди;
  • географското разпространение на структурни промени, създаващи изоглосия;
  • влиянието на контактните езици;
  • специфични промени, които са ограничени само в структурата на индивидуалните диалекти.

СЛЕДВАЩАТА ТАБЛИЦИ ПОКАЗВА ЕДНА ОТ ВЪЗМОЖНИТЕ КЛАСИФИКАЦИИ НА РОМСКИТЕ ДИАЛЕКТИ:

БАЛКАНСКИ ВЛАШКИ ЦЕНТРАЛНИ
АРЛИ зис-далекти Южни Северни Южни Северни
ЕРЛИЙСКИ Бургуджийски Агия Варвара КАЛДЕРАШ Роман Бергитка
Сепетчийски Дръндарски Чергар ЛОВАР Ромунгро Бохемиан
УРСАРСКИ Калайджийски ГУРБЕТ Мачвая Венд Източнословашки
Кримски          
др. др. др. др. др.  

 

СЕВЕРОИЗТОЧНИ СЕВЕРОЗАПАДНИ БРИТАНСКИ ИБЕРИЙСКИ
Литвански Синти-Мануш Финниш Уелш (Калó)
Лотфика Естречшариха (Скандоромани) (Англоромани) (Еррумантчшела)
Полски Мануш РÓМАНЕС    
Халадитка др.    
др.      
     ГЛАВНИ БУКВИ = диалектни групи  ( ) = Пара-ромски вариации

 1 Пара-ромските вариации са етнолекти от основния език (най-вече лексикално) елементи от ромския; Англоромски например е вариант на английския с ромски елементи. Говорещите често наименоват техния етнолект “свой ромски”.

Ромска култура

Ромите обикновено определят самите себе си и един друг според външните характеристики на езика, облеклото (женското облекло), занятието (професията на мъжа). Вътрешните характеристики като обичаи, практики и отношения съставляват допълнителни идентифициращи характеристики, които е по-вероятно да варират в различните групи. Някои аспекти на езика, облеклото и занятията могат също да се различават. Когато става въпрос за така разпръснат народ като ромите, е важно да вземем предвид вътрешните различия и прилики.

Не всички ромски населения използват думата „роми“ за своята етническа група, но тази дума обикновено се появява в основата или в друга част или в името на езика, който групата говори (романес, романех, роман, ромасиликанес и т.н.), или в думите, използвани в групата за назоваването на „съпруг“ и „съпруга“ (ром и ромни). По този начин можем да определим границите на популациите, които можем общо да наречем роми или романи.

Ромска култура

2.1 - СОЦИАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ

Ромското общество се основава върху родствена група от затворен тип, която в повечето традиционни ромски общности е едно семейство. В уседналите общности, членовете на разширеното семейство пътуват заедно или споделят местата за отсядане. Без значение от типа жилище, разширеното семейство е единицата, чиито ресурси са споделени, работата е организирана и храната се приготвя и споделя между всички членове. Типичното домакинство включва главата на семейството и неговата съпруга, техните женени синове и снахи (borja), техните деца, както и неженените синове и дъщери и евентуално разведените или овдовели дъщери, които се връщат в семейството на родителите си. Извън разширената родствена група повечето роми се определят като принадлежащи към „народ“ или специфична етническа подгрупа. Това включва родствени групи, които са или не са директно свързани, но споделят еднакви външни белези, като например специфичен вариант на ромския език, определено облекло, като например кърпа за глава или забрадка, дължина и стил на полата и прическа за жените или вид на шапката и стил на мустака сред мъжете. „Народната“ или етническата подгрупа често споделя традиционен район на местоживеене или произход, както и типичен профил на занаяти и търговия.

В Югоизточна Европа етническите подгрупи често получават името си от традиционен или практикуван в миналото занаят или търговия. Понякога имената на групите произхождат от региона на живеене или религията на групата. Членовете на дадена подгрупа или „народ“ обикновено сключват брак помежду си. Често споделят обичаи за заобикалящите ги важни събития от живота като раждане, брак и смърт, както и за празници. Те често споделят общи ценности, настроения и тенденции в различни територии. Всяка етническа подгрупа обикновено споделя еднакви структури на управление и модели за решаване на конфликти. Членовете на дадена етническа подгрупа имат задължението да присъстват на погребения на други членове, дори и да не са познавали починалия или семейството му.

Ромска култура

2.2 - РОЛИ СПОРЕД ПОЛА И ПРОФЕСИИ

И мъжете и жените имат роли в както в домакинството, така и в търговските отношения с външния свят, но тези роли обикновено се регулират по различни начини. Жените са отговорни за приготвянето на храна и чистенето на дома, докато мъжете са отговорни предимно за производството, което обикновено се извършва в дома, като например производството на изделия като кошници или медни предмети, които се продават на клиенти. И мъжете, и жените се грижат за децата вкъщи, включително и когато единият от родителите работи извън дома. Грижите за децата се извършват в дома и децата често се поверяват на възрастни, които не са техни родители. И мъжете, и жените забавляват – както вкъщи, така и професионално като разказвачи, певци и танцьори, въпреки че мъжете основно свирят на музикални инструменти.

Извън домакинството жените се включват в икономически дейности, които ги въвличат в контакт с широк кръг от населението, вместо само с представители на специфична занаятчийски ниша. В някои страни те събират материали, с които после търгуват, или се занимават с продажба на дребни предмети от врата на врата.  Често женските професии в някои традиционни ромски общности включват просия и гадаене. Мъжете от своя страна се занимават със специализирана търговия, която се извършва на пазарите или при определени търговски партньори. Събирането на вторични суровини за рециклиране е дейност, обща за мъжете и жените, въпреки че мъжете често се специализират само в метални предмети. Мъжете пътуват с кола, за да предоставят специализирани домакински услуги от врата на врата като асфалтиране, поставяне на улуци или прозорци или рязане на дървета. Специализирани занаятчии произвеждат музикални инструменти, а много от ромите се занимават с продажбата на автомобили, килими, произведения на изкуството или старинни мебели. Мъже и жени работят като сезонни работници в много общности. Ролите на половете се ритуализират около церемонии, отбелязващи раждане, брак и смърт. Жените обикновено не пътуват самостоятелно, за да представят своето семейство на погребения, но често придружават своите съпрузи при такива ангажименти.

Бракосъчетанието обикновено изисква съгласието на родителите на булката, за което семейството на младоженеца отправя официална молба. В традиционните общности се уговаря цена на булката като компенсация за нейното семейство, тъй като обичаят на зестрата все още съществува. Кражба на булката също е разпространен обичай в много общности. Почти без изключения, съпругата става част от семейството на съпруга, създавайки специална връзка с майката на съпруга, която обикновено е главната жена в семейството, както и с нейните други снахи (borja). Предпочита се бракът с член от собствената подгрупа.

Ромска култура

2.3 - УПРАВЛЕНИЕ

След като семейството е най-важната единица на ромското общество, главата на семейството е този, чиято ръководна роля е неизменна и релевантна за повечето роми. По подразбиране тази роля е отредена на най-възрастния мъж в разширеното семейство, въпреки че понякога предприемчив и особено успешен син може да упражнява контрол върху някои стратегически аспекти при определянето на семейните приоритети, оставяйки церемониална роля при представянето на семейството на своя по-възрастен баща или чичо. Извън разширеното семейство лидерската функция се свързва със специфични задачи и контексти. В много ромски общности съществува институцията на съда (често наричан kris), който е упълномощен да разрешава вътрешнообщностни конфликти. Основната функция на съда е да изведе двете страни в конфликта до компромисно решение и по този начин да премахне конфликта без никаква друга външна властова намеса. Съдилищата имат строго регулирани процедури, които се предават словесно от поколение на поколение, следователно подлежат на промяна и подобрение, като по този начин в различните групи възникват определени разлики в процедурите. Съдът може да предложи modus vivendi (съгласие за различията) на спорещите страни или в случай на несправедливост спрямо едната от страните може да отсъди наказания за виновната страна. Съдебните процедури могат да бъдат заведени от индивиди срещу други индивиди, въпреки че процесът на медиация се смята за такъв между семействата на двете въвлечени страни. Конфликтите вътре в семейството се разрешават от главата на семейството и рядко стигат до съда. Въпреки че процедурите са регулирани, по принцип няма постоянно членство в съда. Вместо това индивиди, чиито опит и безпристрастност са всепризнати, се поканват за да послужат като арбитри при разглеждането на делото. Сред някои ромски общности посочването за арбитър е неформално и определен член на общността може просто да има репутация на опитен съдия, който често е призоваван да участва в дела. В други успешният съдия има доживотна титла - напримерrechtsprechariсред синтите в Германия.

При ромите от централна Полша институцията на съда липсва. На нейно място намираме, по изключение, един единствен човек във властова позиция - šero Romor ‘главен ром’. Тази титла обикновено се предава на син, племенник или друг близък родственик на предишния носител на титлата в съгласие с волята на свързаните семейства и по този начин представлява съчетание на йерархичност и изборност на титлата.

Съществуват и други примери на индивиди в подобна властова позиция спрямо цялата общност. Много ромски поселения се подчиняват на един човек, обикновено главата на по-влиятелно семейство, който често се нарича „главен“ (baro, или Rom baro). Властта на този човек обикновено се основава на неговата позиция в семейството, богатството му и влиянието му сред местната ромска общност. Тази власт често се усилва от външно разпознаване през местни и регионални длъжностни лица, търсещи диалог с ромската общност.

Ромска култура

2.4 - ЕЗИК И КУЛТУРА

Ромският език е най-очевидната характеристика на ромската култура. Човек, чийто майчин език е ромски, се счита за ром. Ромският се говори основно в семейството и с други роми, роднини или познати. Този език обикновено липсва от училища, медии и публични институции. През последните години в цяла Европа се предприемат инициативи за утвърждаване на ромски медии, като вестници, радио и телевизионни програми, както и Интернет страници. Процъфтява електронната комуникация чрез чат форуми или е-мейл мрежи. Тъй като няма официална писмена версия на ромския език, ползвателите му импровизират при изписването, което наподобява тяхното локално произношение на езика. Различни елементи на ромския език представят културни особености, специфични за ромите. Може би най-очебийно е отсъствието на неутрални думи като „мъж“ и „жена“, „момче“ и „момиче“, и „съпруг“ и „съпруга“. Когато използват тези концепти, говорещите трябва да уточнят дали става въпрос за индивид, който е вътрешен, тоест част от групата (например Rom„мъж“ or romni„жена“) или външен (обикновено gadžo„мъж“ or gadži„жена“). Характеристика на езика, която заслужава да се отбележи, е и тенденцията да се създават нови имена за заобикалящите народи, вместо да възприемат думата, с която тези народи се наричат. На Балканите например гърците са наречени от ромите balame, турците и мюсюлманите като цяло се наричат koraxane, което произлиза от средновековната тюркска държава в Централна Азиа – Каракханиде. Православните християни са наречени das, което е индийската дума за „роб“, игра на думи базирана на термина “slavs” в гръцкия (и в английския), а в Европа евреите са наричани biboldeили „некръстени“.

Опитите обаче да се свържат корените на обичаите и вярванията с термините, които ги описват, невинаги са успешни. Някои древни индийски термини изглежда се използват за християнски понятия в цяла Европа, като например rašaj„свещеник“ и trušul„кръст“. От друга страна думи като kris„съдилище“ и magardo„замърсен“ идват от гръцки, въпреки че се асоциират с много по-древни представи. Поради тази причина опитите да се използва устройството на ромската лексика за реконструкция на „оригиналната“ ромска култура или средата, от която произхождат предците на ромите, обикновено се провалят. Фактът, че ромският език се запазва толкова дълго време, говори за важността му като белег на идентичност. Традиционните ромски семейства обикновено настояват да се говори ромски в семейството и при всички контакти с други роми. Въпреки това езиковото обучение се смята за натурално, необходимо умение и децата от малки научават езиците на заобикалящите ги населения. Ромският остава езикът на емоциите и езикът, използван сред ромите, и следователно децата и възрастните често превключват обратно на ромски, когато се обръщат към друг ром, независимо дали роднина или непознат. Това няма нищо общо с „тайнственост“, както подобно поведение често се възприема от външния наблюдател, а по-скоро езикът служи за символ на идентичност и емоции и като граница, разделяща външния свят от този на ромите. Въпреки това някои ромски общности са изоставили ромския като ежедневен език в семейството в резултат на натиск от страна на властите и политика на репресия при употреба на езика. Такъв е случаят с повечето скандинавки страни, Великобритания, Испания и Португалия, както и в някои части на Унгария. Интересно е, че дори в тези райони ромските общности продължават да използват думи от ромския език, които се включват в разговорите на официалния език (английски, португалски и т.н.). По този начин езикът отново продължава да служи като граница между свои и чужди.

Ромска култура

2.5 - ПОЗИЦИЯТА НА УЧИЛИЩЕТО И НЕГОВОТО ПОСЕЩАВАНЕ

Традиционните ромски семейства образоват своите деца като им позволяват участват във всички семейни дейности, включително и икономическите. Децата наблюдават, участват и постепенно получават част от отговорностите в разширеното семейство. Не съществува церемония по инициация или формален тест на придобитите умения или знания.

Училището е институция Gadže. То представлява всичко, на което държат неромите и всичко, което разделя ромите от другите: установени правила, подчинение на авторитет, който не е част от семейството, противопоставяне на волята на децата и отнемане от задълженията им, налагане на деспотични модели и може би най-трудното – отделяне на децата от семейството за прекалено дълго време. По този начин училището се схваща като потенциално намесващо се в ежедневието на ромите. Всъщност на него се гледа като на заплаха, тъй като отделя децата от сферата на влияние на техните родители и отслабва тяхната увереност в методите и традициите в ромското семейство. Училището се конфронтира с ромския морал, с неговото предпазване на семейната единица и с естествената посока на образованието в ромския дом, което учи децата да разчитат на тяхната собствена преценка на ситуацията, вместо да спазват стриктно формулирани правила за поведение. За странстващите ромски семейства или за тези, които разчитат на помощ от своите деца в  сезонната работа, задължителното посещение на училище също е пречка. Не на последно място, смесването с неромски младежи крие риск от възникването на романтични връзки с външни хора, които заплашват да изолират ромските младежи от техните домове и традиции и дори да ги разделят с техните семейства за постоянно.

В много държави от Централна и Източна Европа интеграцията с други деца в миналото е ограничавана като резултат от почти автоматичното насочване на ромските деца към училища за ученици със специфични потребности. Такива училища допринасят допълнително за заклеймяването на ромите, като в същото време подриват устоите на традиционното семейство и отслабват ролята на родителите като успешни ролеви модели. Повечето ромски общности вече признават, че училището не може да бъде избегнато в по-ранна възраст. Семействата неохотно изпращат децата си на училище, надявайки се, че поне ще се възползват от възможността да придобият някои ключови умения като базова грамотност, които могат да се окажат полезни за цялото семейство. Много ромски семейства се научават да интегрират присъствието на училището в ромския начин на живот, като го считат за първата възможност за своите деца да наблюдават живота на Gadže и да се упражняват в поддържането на строгата граница между ромите и Gadže. Традиционното ромско подозрение към училището като Gadžeинституция почти неизменно се засилва и от враждебното отношение към ромските деца от страна на мнозинството от децата и техните родители, а често и от страната на учителите и училищното ръководство. Това засилва нежеланието на ромските родители, които се чувстват принудени да излагат децата си на емоционален и често физически тормоз като нежелано малцинство в негостоприемна среда, пренебрегваща техните нужди и ценности и убедена в собственото си превъзходство. Стратегията, която повечето традиционни ромски семейства предприемат, е да изпращат децата си в начално училище, позволявайки им относителна свобода на посещаването и дори ги окуражават да пропускат училище от време на време като начин за заявяване, че лоялността към семейството и участието във важни семейни дейности е приоритет пред всичко останало. Като родители те се опитват да поддържат почтителна, но дистанцирана връзка с училището, винаги защитавайки децата си в случай на конфликт като още един начин да научат децата си да ценят взаимната подкрепа и лоялност. Заедно със своите деца, те преодоляват всякакви сътресения, поднесени от училището, напомняйки им, че това е само начин за децата да опознаят ценностите и приоритетите на Gadže, чието разбиране по-късно ще им помогне при взаимодействията с външния свят. Повечето ромски родители спират децата си от училище, преди те да достигнат пубертета. Обикновено родителите посочват няколко причини за това. Най-често посочват страха от наркотици, насилие и заплашително поведение, което обикновено се свързва с основното училище, особено в по-бедните райони. Друга причина е страхът от отчуждение от тяхната домашна среда, а друга – по-специфична е страхът, че момичетата и момчетата могат да бъдат въвлечени заедно в часове по сексуално обучение, което в ромския контекст може да бъде срамно и изисква големи усилия впоследствие за възстановяване на честта им в очите на другите от ромската общност. Не само сексуалното обучение причинява безпокойство, но поради своето съдържание открито се заклеймява като най-разпространената ситуация, която може да посрами подрастващите. Всъщност, след като веднъж достигнат пубертета, децата стават отговорни за всички условия, които биха ги засрамили в дадена ситуация. Следователно, в този етап на своя живот те трябва да се завърнат в собствената си среда, където всеки аспект на тяхното поведение може да бъде разгледан критично, за да бъде сигурно, че тяхното поведение като възрастни ще е почтено. Отсъствието за по-голямата част от деня извън компанията на възрастни, независимо дали родители или съседи, означава липса на контрол и може да направи от децата обект на подозрение в непочтително поведение, без значение основателно или не.

Ромска култура

2.6 - ПЕРСПЕКТИВИ

Съществуват някои специфични предизвикателства пред разбирането на ромското общество и култура. Като за начало, ромите са склонни да живеят сегрегирано, отделени от мнозинството чрез множество подозрения и векове изолация. Същевременно много малко външни хора имат опит от първа ръка с ромските културни практики. Те остават скрити за повечето хора и по този начин се превръщат в предмет на спекулации, фантазии и зададени представи. Въпреки че съществуват растящ брой публични кампании и източници на информация за ромските традиции и обичаи под формата на академични анализи, медийни продукти, както и издания на ромски организации и активисти, официална и достоверна информация все още е трудно достъпна публично в сравнение с информацията за доминантното мнозинство във всяка една държава в Европа.

В същото време някои представи за ромите продължават да доминират в общите мнения, филми и фолклор. Поради тази причина обсъждането на ромската култура рядко се случва в неутрално и безпристрастно пространство. Повечето европейци асоциират думата „циганин“ с представи, унаследени чрез различните масови културни образци. Липсата на традиции за ограмотяване и публични институции в ромското общество ограничава ромската култура основно до частното пространство на дома и затворената общност и по този начин я прави недостъпна за външни наблюдатели, освен ако те не предприемат допълнителни усилия, за да бъдат запознати с ромите, с техния начин на живот и ценности.

Следователно, когато говорим за ромска култура, сме длъжни да направим повече от това просто да информираме; трябва също така да премахнем повечето от наслоената некоректна информация, основана на слухове, представи и фантазии. В предшестващите параграфи читателят може би се е натъкнал на някои описания на определени ромски традиции и ценности, които, разглеждани извън контекста, представляват повод за предразсъдъци, които заобикалят ромите в очите на основната част от населението в много държави. Когато обсъждаме ромите като всеки друг народ, става ясно, че ценностите, отношенията и културните практики се разбират най-добре, когато се разглеждат в контекст, в по-дълбокото им значение за техните носители, в светлината на ролята им да поддържат единството на общността и самочувствието. Ромската култура не е по-различна с нищо. Тя изпълнява цел, основно в поддържането на общността и на семейството като неин център. В същото време трябва да отчитаме, че ромската култура, като всяка друга, не е статична, а динамична и е обект на постоянни промени. На практика нито една от практиките или вярванията, описани в този текст, не може да се припише на всички ромски семейства и общности без изключение. Винаги съществуват различни начини в извършването на дейности. Отношенията на индивиди и общности се развиват и се променят според реалностите и обстоятелствата, както и в отговор на външни влияния.

Днес повече от всякога ромското общество е в период на преход – много от членовете му търсят нови възможности, особено, но не изключително и само, от по-младото поколение. Безвъзвратно социалната промяна води до културна промяна. Следователно реалността на ромската култура е комплексна и многослойна.

< 1.11.21.31.422.12.22.32.42.52.6 >
 
Този проект е финансиран с подкрепата на Европейската комисия. Тази публикация отразява само личните виждания на нейния автор и от Комисията не може да бъде търсена отговорност за използването на съдържащата се в нея информация.
© 2011, Romaninet. All rights reserved
Privacy policy